Как банката на КГБ овладя БТК. Епизод I: Блокирането

вторник, септември 27, 2016 , , , , , , 0 Comments



Тоталното безразличие на българската държава към случващото се в най-големия телеком в страната осигурява необходмия комфорт на руската ВТБ за изпълнението на стратегията. Въпросът е как е мотивирано това


Как банката на КГБ овладя Българската телекомуникационна компания. Това е въпрос за стотици милиони евро. Пет са стъпките: блокиране на финансирането, фалшиво предоговаряне, получаване на политическа подкрепа от най-високо ниво, търг с предварително ясен победител и кредитиране на вторична покупка. Все действия извън нормалните бизнес практики, при това - изпълнени на ръба на криминалното деяние. Но пък ползващи се с пълната държавна закрила. Така най-големият телеком в държава от ЕС стана непряка собственост на намираща се под санкции руска банка. И на мениджмънта й.

От близо месец БТК е притежание на инвестиционно звено на руската държавна банка ВТБ – VTB Capital, представителите на VTB Capital за България – братята Милен и Георги Велчеви и настоящия бизнесмен и лобист, бивш ДС чиновник, Спас Русев. Това прехвърляне на собствеността над БТК на ниво Люксембург е само завършекът на двегодишна планирана акция.  

Защото още през лятото на 2014 г. руската група ВТБ е стартирала план за поставяне на БТК под свой контрол. План, изпълнен на няколко етапа, който в крайна сметка доведе до смяна в собствеността в БТК. Това показват документи, с които Студия Трансмедия разполага. Цялата процедура преминава пред одобрителния безучастен поглед на държавата, въпреки че сред кредиторите на групата е и обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка. А това означава, че собствеността в БТК би трябвало живо да интересува държавата, защото в нормална процедура по консервация и управление на активите, кредитирани през банката, Фондът за гарантиране на депозитите би успял да върне значителна част от изплатените 3.67 млрд. лв.         

Съдбата на КТБ и БТК е дотолкова преплетена, че е трудно двата казуса да бъдат делени. В някои от интервютата си, дадени от Белград, бившият най-голям акционер в БТК и КТБ Цветан Василев дори определя собствеността в БТК като причина за атаката по КТБ.
Цифрите зад сделката, впрочем, дават доста аргументи за такава теория. 

Когато през юни 2014 г. БНБ поставя КТБ под специален надзор, в банката са спрени всякакви трансфери, а БТК разполага със 71 млн. евро по сметките си там. Още през юли 2014 г. мениджмънтът на БТК започва операция по преструктуриране на задълженията в групата. Компанията не разполага с много ресурс именно заради блокираните средства в КТБ. 



Предвижда се през пазара да се наберат средства, с които да се рефинансира мостови кредит на InterV Investment. Това е люксембургската компания, в която е съсредоточена цялата история на битката за контрола над БТК. Причината е, че InterV Investment е получател на кредит от 150 млн. евро, срещу които са заложени акциите на дружеството. Това е резултат от промяната в собствеността в БТК от 2012 г., когато компанията беше придобита от Цветан Василев.
Структурата на собствеността в БТК е доста оплетена, но единственото сигурно е, че който владее акциите на InterV Investment, е практически собственик на БТК. Кредитът от 150 млн. евро на InterV Investment е към VTB Capital. Инвестиционното поделение е и съсобственик в InterV Investment, като държи 33% чрез Crusher Investment. Поне такава е официалната информация, разпространена и до Ирландската фондова борса, където БТК има листвана емисия облигации. За собствеността на този дял и в момента тече дело в Международния арбитражен съд в Париж. Най-голям дял в InterV Investment към онзи момент, лятото на 2014 г., има Цветан Василев – 43%. Малко под 23% пък е делът на бившите кредитори на БТК, водени от американеца Майкъл Таненбаум. 
Според договора между InterV Investment и VTB Capital заемът трябва да бъде изплатен до май 2015 г. Но ако бъде изплатен преди ноември 2014 г., се спестява специална такса от 2 млн. евро. 
Първа стъпка: Блокирането
Воден от намрението да осигури малко комфорт за компанията на фона на събитията около КТБ през юли 2014 г. мениджмънтът на БТК започва инициатива да предоговори/отсрочи/рефинансира въпросния заем на InterV Investment. Защо тази инициатива е започната от БТК, а не самото InterV Investment, не е ясно. Най-вероятно, защото обезпечението, което БТК може да предложи на пазарите, е оценено като значително по-качествено. А това би означавало и по-лесно пласиране на нов дълг. 
Източник, запознат със събитията в БТК от този период коментира, че тогава представители на VTB Capital на два пъти са отклонили проучвателни предложения да бъде удължен срокът на заема.
И така, процедурата в системата на БТК е задействана. 

От кореспонденцията в групата на БТК се разбира, че мотор на тази операция е бил председателят на УС на БТК Златозар Сурлеков.
В края на октомври 2014 г. вече има избран посредник, който да организира набирането на средствата. Това е Gemcorp на бившия главен изпълнителен директор на VTB Capital Атанас Бостанджиев. Компанията получава и мандат от борда на БТК да структурира продукт, който да бъде пласиран за рефинансиране на дълга. Избран е и посредник по пласирането на дълга – Deutsche bank. Остава само процедурата да бъде одобрена от борда на директорите на InterV Investment. 
Забележителното е, че докато Сурлеков адресира основните въпроси в комуникацията към Надзорния съвет на БТК, към борда на InterV Investment и към шефовете на VTB Capital в Лондон, то отговорите от Англия идват и към местния клон на руската инвестиционна банка, оглавяван от Милен и Георги Велчеви. Към онзи момент ролята на братя Велчеви в операцията на ВТБ в БТК не е много ясна. Те не присъстват в управлението нито на ниво БТК, нито в InterV Investment.

Втора стъпка: Фалшивото предложение
Вместо да одобри чрез директорите си в InterV Investment рефинансирането на заема през пазара, VTB Capital излиза с контрапредложение. То е аноснирано от члена на НС на БТК от квотата на ВТБ Стефано Дзупет. Точната му форма не е ясна. Но от коментарите на Златозар Сурлеков в и-мейл, който е отговор към Дзупет, както и към изпълнителния директор на VTB Capital Ник Хът се разбира, че в БТК не са били особено очаровани. Предложението на VTB Capital е за значително по-кратък хоризонт спрямо предлагания от Gemcorp 2-годишен срок на погасяване, с допълнителни такси и с изискването да се получи одобрението на всички кредитори на групата, сред които и КТБ. Тази опция е оценена от борда на БТК като доста рискова за изпълнения в условията на специален надзор в БТК. Сред точките, които предизвикват негативен коментар от мениджмънта на БТК, е и уреждането на 25 млн. евро „special distribution“. Според източници, запознати с преговорите, в тази графа VTB Capital са включили и своя загуба от притежанието на 9.90% от капитала на КТБ при затварянето й. Според друг източник обаче тази сума изглежда значително над инвестираното от VTB Capital в акции на КТБ, още повече, че в тази сделка инвестиционното звено е имало пут опция и парите по нея са били разплатени. 
Така или иначе бордът на БТК отказва предложението за удължаване на заема от VTB Capital и предлага на НС на телекома компанията да се придържа към плана за рефинансиране през пазарите.
Целта на операцията е била до 22 ноември заемът да бъде рефинансиран. И тук започва играта на блокиране. От кореспонденцията, впрочем, се разбира, че и представителят на миноритарните акционери Филип Харисън Гроуз не е дал становище по предложението за рефинансиране през пазара. 

Дали ВТБ и миноритарите са имали още към онзи момент план, различен от този на представителите на Цветан Василев, не е ясно. Факт е, че на по-късен етап ВТБ капитал и Майкъл Таненбаум имат общи гласувания в НС на БТК. Едно от тях е отстраняването на Златозар Сурлеков от борда на компанията. Към онзи момент, обаче, Харисън Гроуз вече има планове да се оттегли от БТК. Така че неговото поведение може да е било продиктувано и от незаинтересованост. 
До края на ноември 2014 г. рефинансирането през пазара се проваля и според и-мейл на Сурлеков до НС на БТК то се отлага, като е предложено на надзорниците да одобрят удължаване на мандата към Gemcorp до февруари 2015 г. 
В сложната комуникация през декември 2014 г. се включва и притежаващият по това време все още официално 43% от InterV Investment Цветан Василев.
Студия Трансмедия разполага с и-мейл със заличен подател, но подписан от Василев, който е адресиран до зам.-председателя на борда на ВТБ Юрий Соловьов. 
Цветан Василев потвърди истинността на и-мейла и на съдържанието му. А в него Василев предлага вариант за „разплащане“ с ВТБ, който включва покриване на задълженията по мостовия кредит на InterV Investment, както и плащане на премия за акциите, които са собственост на CrusherInvestment. Това е компанията, която към онзи момент притежава 33% от InterV Investment - съответно БТК и официално се води собственост на VTB Capital. Многократно обаче както Цветан Василев, така и изкупилият участието му в БТК руснак Дмитрий Косарев са казвали, че Crusher Investment е само номинален собственик на акции от БТК. Причината е в подписан totalreturnswap, с който акциите е трябвало да бъдат прехвърлени към българското дружество, част от икономическата група около Цветан Василев – ТЦИМЕ. 
 
Наличието на такъв договор беше категорично потвърдено от Студия Трансмедия.  
Освен изчистване на БТК в писмото до Соловьов Василев предлага и разплащане по участието на VTB Capital в КТБ. При затварянето на българската банка, руското инвестиционно звено разполага с 9.90% от капитала. Още в първите дни след вкарването на КТБ под специален надзор ВТБ обяви, че няма планове да участва в стабилизиране на банката, тъй като участието е портфейлно и е хеджирано. Писмото на Василев го потвърждава. Според него VTB Capital е имал пут опция с шел компанията Dewa. А по това задължение са останали, по сметките на Василев, малко над 10 млн. евро. за „изплащане“. 
Срещу тези ангажименти Василев иска Соловьов да инструктира номинираните от Crusher Investment членове на НС в БТК – Александър Мороз и Стефано Дзупет, да гласуват против отстраняването на Златозар Сурлеков от поста на председател на УС.
Този опит за пряка комуникация с най-високото ниво във VTB Capital очевидно не е сработил. На заседание на НС през януари Сурлеков е отстранен от управлението на БТК. В съвсем видима роля пък се появяват Милен и Георги Велчеви. Милен Велчев става представител на VTB Capital във „Вива телеком България“ – компанията-майка в България, а брат му заема поста зам.-председател на НС на БТК.
С разместванията в ръководството пътят за набиране на средства през пазара е отрязан. От тук до падежирането и неизпълнението на заема на InterV Investment не остава много. 
Край на I част

Следва Епизод 2: Политическата подкрепа
 --------------------------------------------------------------------
Текстът е написан за Студия Трансмедия
  
 

Всяко нещо струва нещо. Независимата журналистика изисква много време, усилия и средства. Ако искате да я подпомогнете, можете да дарите средства чрез PayPal.

0 коментара:

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)