България
вече официално е в предизборна кампания. Официално, защото за разлика
от предишните три парламентарни избори, които идваха след оставка на
действащо правителство, третият кабинет на Борисов устиска до края на
мандата си, но на фона на повече от шест месеца улични протести,
политически престрелки с президента Радев и разпад на управляващата
коалиция. И всичко това доведе до своеобразно изтегляне на кампанията
напред във времето с очакването, че правителството може да падне всеки
момент и удължаване на иначе законоустановения срок от 30 дни.
Началото на
всяка предизборна кампания обичайно преминава през задължителните анализи на
очакванията, които група казионни социолози изказват в оцелелите в ТВ ефир
подобия на публицистични предавания. А обичайният завършек на този аналитичен
тур е клишето - „Най-много се лъже преди
избори, по време на война и след лов”.
Трябва да се
признае, че клишето не е лишено от истинност, но за да бъде актуално към 2021
г. трябва малко да се преработи:
„Най-много се лъже в социалните
мрежи, независимо дали е преди избори, по време на война или след лов”.
А, като
стана въпрос за социални мрежи, то у нас думата се асоциира основно с Фейсбук и
нормално, предвид факта, че не са много хората на възраст между 18 и 65 години,
които нямат профил там.
България,
обаче е малък пазар за Фейсбук и рекламата там е безумно евтина. За около 10
евро човек лесно може да изпрати рекламното си послание поне до 10 000 души, а доколко те ще му
обърнат внимание, зависи изцяло от уменията на рекламистите. Всякакви сравнения
с традиционните медии, техните тарифи и аудитории, не са в полза на последните.
Цените за
т.нар. „политическа реклама” са сходни, но там има известна особеност. След
като през 2017 - 2018 г. Фейсбук бе в светлината на прожекторите, заради
евентуалното влияние върху президентските избори в САЩ, от компанията направиха
две ключови промени – политическа реклама може да се пуска само, когато е ясно
кой е крайният платец на рекламата, а всички реклами се съхраняват в
своеобразна библиотека (Ad Library), където всеки може да провери, кой, кога и за каква
политическа реклама е плащал.
И двете
мерки, обаче са компромиси и лесно могат да се заобикалят, но пък библиотеката
дава интересна информация, стига да се вложат достатъчно усилия в разчитането
на данните вътре.
Какво
показват данните до старта на официалната предизборната кампания у нас
Най-активни
в рекламната си кампания във Фейсбук са от основната извънпарламентарна
опозиционна сила „Демократична България”.
За периода 1
декември 2020 – 28 февруари 2021 г. коалицията и съставляващите я партии са
похарчили за реклама близо 40 000 евро. Малко над половината от тази сума
е похарчила страницата на „Да, България”. За реклама на инициативата „Ти броиш“
са изхарчени малко под 8000 евро, сходна е и сумата, която е използвана за
промотиране на публикации на страницата на лидера на коалицията Христо Иванов.
Това, че „Демократична
България” (ДБ) са активни във Фейсбук едва ли е някаква шокираща новост. От
коалицията очевидно припознават в профила на своите избиратели активните в
социалните мрежи хора. Затова и се опитват да доставят посланията си до тях.
Втори важен
фактор, който навярно кара ДБ да използва активно реклама във Фейсбук е липсата
на достъп до обществените медии. Или поне достъп, който да е сравним с този на представителите на партиите от управляващата
коалиция. Или дори изобщо с парламентарно представените партии. Това е валидно
изцяло и за останалите извънпарламентарни опозиционни партии.
Всъщност,
това с обратен знак е и фактор, който оказва силно влияние върху поведението в
социалните медии на партиите от управлението.
На фона на
ДБ, основната парламентарна опозиционна сила – БСП, е изхарчила по-малко от
4000 евро. Над 90% от сумата е отишла за промотиране на постовете на лидера на
партията Корнелия Нинова. Останалите средства са разпределени между някои
депутати, общински съветници, регионални структури. Поведението на БСП също им а своята логика – партията едва ли
търси убедени привърженици през Фейсбук. Освен това БСП има своя телевизия, а и
може да разчита на присъствието си в Народното събрание като генератор на
съдържание за медиите. Особено за обществените – БНТ, БНР, БТА.
Партията на
Слави Трифонов „Има такъв народ“ е устойчиво сочена от социолозите като трета
политическа сила. До края на февруари формацията е изхарчила за реклама във
Фейсбук по-малко от 200 евро. Това е забележително малко за партия, заявила се
като участник в изборите още преди година и заемаща толкова ключово място
според социолозите. Да, партията на шоумена беше регистрирана от втория опит,
но това стана преди повече от седем месеца.
Партията на
Трифонов се свързва главно и почти единствено с него като личност. Не толкова с
някакви послания към избирателите. А за целите на успешно представяне на
изборите телевизията „7/8“ очевидно е достатъчна.
Обаче в
първите дни на март страницата „Има такъв народ“ вече започна агресивно да
промотира свои кратки видео клипове. Очевидно всички сили на Трифонов по
отношение на Фейсбук рекламата ще бъдат съсредоточени в рамките на официалната
предизборната кампания.