Финансови смислици

Преди пет години лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов за първи път загуби избори. В надпреварата за президент неговата номинация Цецка Цачева беше разбита от Румен Радев.

Тогава за неуспеха той заложи оставката на правителството си. Днес нямаше какво да заложи. 

Борисов вече понатрупа доста загуби. Днес с голяма доза увереност можем да кажем, че Борисов никога повече няма да спечели каквито и да е избори. Дори това да е надпревара за шеф на пожарната в Банкя.

Преди две години коалицията Борисов-Пеевски изглеждаше неразбиваемо вплетена в държавата. Тя решаваше кой да просперира и кой да бъде „опраскан” през институциите. Изглеждаше, че това ще продължи вечно. Изглеждаше...

Преди копоите на Борисов и Пеевски да нахлуят в президентството. Без значение от оценката ви за мандата на Румен Радев, едно мисля, че няма как да се отрече – без реакцията на президента от лятото на 2020 г. коалицията на Борисов и Пеевски още щеше да си управлява необезпокоявана. Не защото Радев е направил нещо кой знае какво институционално. Но неговата реакция на народния гняв изпълнил улиците на София и градовете на страната даде необходимата емоция и увереност в хората, че могат да съборят мутрите.

И ги събориха.

Сбогом, Мутрьо! 

Беше ужасно скъпо да стоиш начело на държавата ни. Похарчихме 12 години от живота си. Хиляди разбити човешки съдби, смачкани хора, превзети бизнеси, убити мечи. Но пък има някакво странно удоволствие в това да знаеш, че тази страница е затворена.

Но разбира се още дълго ще плащаме цената на тези дълги години престой на Борисов в обществения живот на страната ни. Принизяването на публичното говорене, издигането и утвърждаването на елементаризма, години наред отрицателен подбор за ключови обществени позиции. От този капан няма да се излезе лесно. Но ще се излезе. 

Излизането няма как да мине и без понасянето на справедливото наказание. Убеден съм, че не е далече времето, в което ще можем спокойно да определяме Борисов за престъпник, защото ще бъде осъден от българския съд. 

А историята. Тя го осъди вече. 

Чао

Горе-долу така изглежда политическата картина в България в последните три месеца.

Операцията вече придоби известност като „Изчегъртване”. Думата за първи път беше употребена от лидера на „Има такъв народ” Слави Трифонов в интервю за БНР, в което казва:

„Направеното от ГЕРБ трябва да бъде изтрито, изчегъртано с всички законови средства. Защото то е невъобразимо и недопустимо. Трябва да бъде изтрито, за да има свободно отношение в бизнеса, в администрацията, във взаимоотношенията България – Европа, в медиите”.

Изчегъртване може и да не звучи много приятно, но по своята същност е доста точно определение. Нищо по-малко от изчегъртването на тумора ГЕРБ и Борисов няма да доведе до нещо полезно обществото.

Мнозина навярно вече са забравили, че подобна акция вече се случи веднъж – през 2013 г. Тогава това изчегъртване катастрофира в събитието „Пеевски шеф на ДАНС”.

Приликите са толкова много, че е трудно човек да не им обърне внимание:

1.   Острие на кампанията по чегъртане е популярно лице от телевизора. Тогава това беше Николай Бареков, сега е Слави Трифонов

2.   За целите на чегъртането се съставя нов политически субект. Тогава това беше „България без цензура”, сега е „Има такъв народ”

3.   Лидерът на ГЕРБ отново не пропуска случай да обяви, че е „поръчван”, ще бъде арестуван, претрепван и т.н. и в двата случая си е жив и здрав

4.   В изолацията си ГЕРБ се опитват да получат подкрепа в Европа, играейки ролята на преследвани и онеправдани

5.   Копчето за случването на изчегъртването, или не, се държи от ДПС и БСП

Но има и не малко разлики:

1.   През 2013 г. изчегъртването трябваше да стартира на гола поляна, сега има служебно правителство, което не е контролирано от ГЕРБ

2.   Президентът не е зависим от Борисов и ГЕРБ

3.   За сметка на това главният прокурор е предан на Борисов и няма да направи салтото на Цацаров да започне разследвания на управлението на ГЕРБ

Общото усещане е, че днес шансовете за успешно изчегъртване са по-големи. На пъво място има повече ангажирани. И политически и финансово. През 2013 г. финансовото (и не само) обезпечаване легна основно върху Цветан Василев. След неуспешния край на изчегъртването на Всилев се наложи да плати окончателната цена.

Днешните спонсори са по-скоро организирани в пул, споделящ разходите и съответно риска.

Големите разлики, които вещаят успех са две. На първо място това е политическата подкрепа от (раз)градската десница. През 2013 г. партиите от насипното дясно се противопоставиха, включително и чрез присъдружните си медии, на изчегъртването, защото нямаше никакви изгледи да учстват в преразпределянето на освободения от ГЕРБ терен. Напротив имаше очевидна негласна сделка за подкрепа на Борисов и ГЕРБ. Още повече, че първото правителство на Борисов се ползваше с разкоша на забележителен медиен комфорт в медиите на Иво Прокопиев.

Сега ситуацията е коренно различна и политическата обезпеченост с ключово присъствие в Народното събрание дава на (раз)градската десница всички основания да бъде активна в изчегъртването. Разбира се не функционално, а под формата на политическа подкрепа за „политики”.

Втората голяма разлика, която навярно ще донесе успех в чегъртането, е провеждането на избори при служебно правителство, което не е контролиано от ГЕРБ. Това доведе до загуба на изборите и спечелването им от острието на чегъртането.

Този факт изглежда дребен заради съвсем малката разлика, но е съществен. Защото дава съвсем легитимно основание ГЕРБ да бъдат изхвърлени от парламеннтарни политически живот. Правителството на ДПС и БСП от 2013 г. беше нелигитимно, защото изключваше спечелилата изборите партия. Този урок очевидно е научен и сега изборите бяха бързо повторени, но проведени при служебен кабинет, който не е подвластен на ГЕРБ. Така се стигна и до резултат, който е предпоставка за успешно чегъртане.   

Това се разбира от думите на бизнесмена с интереси в хазарта Васил Божков за предаването „Алтернативата“ на ТВ1. Божков повече от година се намира в Дубай, а у нас има повдигнати 19 обвинения от прокуратурата. 

В излъченото в петък интервю той твърди, че ДПС депутатът му предложил заедно да купят банка „Виктория“, която беше продавана в две процедури от синдиците на обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка.

„Шиши (така Божков нарича Пеевски – бел. авт.) ми предложи заедно да вземем банка „Виктория“, защото аз имах достатъчно легални доходи, а той нямаше“. Така Божков обясня част от бизнес отношенията си с Пеевски.

Че Пеевски има(ше) интерес от придобиването на банка и конкретно „Виктория“ е публична тайна. Но за първи път имаме свидетелство, че организираната от синдиците на КТБ и надзиравана от Фонда за гарантиране на влоговете в България процедура за продажба на актив на обявената в несъстоятелност банка очевидно е била фиктивна, а контрол над нея е имал опозиционният по това време депутат от ДПС Делян Пеевски.

Думите на Божков могат да бъдат кредитирани с голяма доза на достоверност, защото фактите показват, че негова компанията наистина участва в процедурата. Компанията "Вабо интернал" АД достигна до предпоследния кръг на пресяване на кандидати. След него останаха само Българо-американската кредитна банка на Цветелина Бориславова и Инвестбанк на Петя Славова. Именно Инвестбанк беше обявена за победител.

Само двете банки получиха одобрение от Българската народна банка да бъдат купувачи. Това впрочем не е изненада, защото наложила се от дълго време практика на БНБ е придобиванията на банки да бъдат позволявани само ако и купувачът има банков лиценз.

Практика, която претърпя колосална промяна с продажба на Общинска банка, случила се малко след сделката за „Виктория“. Тогава Столичният общински съвет одобри банката да бъде продадена на единствената подала оферта компания – лихтенщайнския фонд Novito Opportunities. Финансиращата компания пък се оказа, че е българската „Инса ойл“ на Георги Самуилов. 

Компания на Самуилов наскоро попадна в списъка на най-големите кредитополучатели на държавната Българска банка за развитие. Влизането на Novito Opportunitiesато собственик в Общинска банка получи светкавично одобрение от БНБ. Обяснението на управителя на централна банка Димитър Радев беше изключително забавно – това било приватизационна сделка и в нея БНБ не може да се меси.

Прочитът, който Васил Божков направи в петък звучи доста по-реалистично. Докато го увещавал да си поделят „Виктория“ Пеевски задействал процедурата да купи Общинска банка през подставени лица.

Така само в няколко изречения от участник в схемите последните промени на банковия пазар в България намериха своето логично обяснение.

Остава открит обаче въпросът как е възможно най-големият кредитор на КТБ – Фондът за гарантиране на влоговете и синдиците в банката да са в състояние да правят уговорки кой ще спечели конкурса за даден актив, още преди да са ясни участници в него. Ако думите на Божков са истина, в което едва ли има логична причина да се съмняваме, остава и въпросът колко още от разпродадените активи са били договорени на тъмно  преди да има търг за тях.

*Колаж на заглавната илюстраця - dunavmost.com

Горе-долу така звучи легендата, която периодично се изтъркулва в публичното говорене през устата на някой анализатор, политически наблюдател, социолог, или обикновен дизайнер, както се казва. Тази теория периодично се подхранва(ше) и от самия премиер в оставка. „Отстъпих назад да не ги ядосвам“. Така Борисов представи провалилата се номинация на Даниел Митов за премиер, както и отказа лидерът на ГЕРБ да бъде депутат в новоконституираното Народно събрание. 

Но това не е нова сюжетна линия. По време на третия си мандат Борисов многократно пускаше позивната „Оттеглям се“. Тя се завъртеше ту покрай невероятни конструктивни успехи по републиканските пътища, строителството на които лидерът на ГЕРБ превърна в свой основен професионален ангажимент, ту покрай неспирните критики от български и чужди неправителствени организации за липсата на медийна свобода и проблемите в правоохранителната система. 

Това „оттегляне“ на Борисов често бива(ше) представяно от същите анализатори, наблюдатели, социолози и обикновени дизайнери като припознаване на модела на Доган. „Иди си Бойко в Банкя и си управлявай от там, остави ги тия тука, те не разбират, колкото теб“. 

Самият Борисов нееднократно е намигвал към Доган. Откакто за първи път получи властта през 2009 г. Преди да влезе в управлението Борисов беше на вълната „Станишев и Доган ще ги гоня до затвора“. Но веднага след изпадането от управлението през 2013 г. лидерът на ГЕРБ смени плочата. В интервю за „Медиапул“ през февруари 2014 г. тогавашният опозиционен лидер казва:
„Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява“. 

„Оттеглянето“ на Борисов след последните парламентарни избори се превърна в обикновена комедия, каквато само лидерът на ГЕРБ може да забърка. Той първо се появи в изборната нощ пред паркираната в двора на къщата си служебна джипка, а после използва странната си контузия и посещение в болница да излъчва ежедневни живи включвания в профил си във Фейсбук. И така до понеделника след Великден, когато иначе демонстриращият силна набожност Борисов, включи турбото с два брифинга на ГЕРБ за няколко часа. 

Борисов не е Доган и няма как да бъде. 

 На лидера на ГЕРБ може много да му се иска да се показва в ролята на Кръстника, на този, който разпределя порциите в държавата, на Мъдреца, Началника от последно ниво, който може да контролира всичко в държавата от покоите си в Банкя. Много му се иска, но Борисов е абсолютно неспособен да го изпълни. Известен факт е, че почетният лидер на ДПС е вербуван от бившата Държавна сигурност навярно и обучаван да бъде точно това, което е – политически играч, безскрупулен спекулант, интригант на едро, човек способен да генерира зависимости и да ги използва. В същото време Борисов е обучаван за пожарникар. Двамата имат такава диспропорция във възможностите си, че е комично да бъдат сравнявани. 

И, да, Борисов наистина копира Доган със създаването на зависими медии и прокарването на капии в съдебната система. Но за разлика от Доган Борисов е комедиант. Той е медиен продукт. Нуждае се да бъде в центъра на камерите. Иначе не струва и пет пари. Борисов трябва да се прави на шут, за да има шанс. А да сте виждали шут, който не се показва пред публиката, а я разсмива и грабва без да се показва? Няма и да видите. 

Борисов няма да стане Доган. По-вероятно е да стане Тодор Живков и да изкара някой и друг месец в затвора. Вярвам всички не се съмняваме, че не е като да няма за какво.

Само за седмица позадрямалият политически живот в България, при това в началото на изборна кампания, рязко се раздвижи. Първо ДПС се лиши от участието на запомнящата се фигура на Делян Пеевски в листите си. Внезапно и малко очаквано. Неочаквано заради влиянието на Пеевски не само в партията, но и далеч отвъд нея – в други партии, в управлението на страната, в съдебната система и прокуратурата, в службите. 

Но това действие съвпадна и с нещо също толкова неочаквано. Управляващата партия ГЕРБ извади отново на показ уволнените през лятото от премиера Бойко Борисов министри, защото имало съмнение, че са на ДПС. В разгара на антиправителствените протести през 2020 г. Борисов уволни министъра на финансите Владислав Горанов, на вътрешните работи Младен Маринов и на икономиката Емил Караниколов. Основанието – структурите в партията ги приемали за свързани с ДПС.

С началото на изборната кампания обаче Младен Маринов се оказа водач на листа. Това беше много изненадващо, но не колкото внезапната поява на Владислав Горанов на събитие с половината министерски съвет, организирано от КНСБ.  На него ГЕРБ представи приоритети в икономическата си програма. Наред с вицепремиера Томислав Дончев, социалния министър Деница Сачева, министъра на икономиката Лъчезар Борисов, на транспорта Росен Желязков и на здравеопазването Костадин Ангелов, гост и лектор беше и Владислав Горанов. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров дори го нарече „финансовия министър“.

А това някак директно ни връща към ДПС, където отсъстващият Пеевски също се възприема за високопоставен в йерархията. Свързването на Горанов и Пеевски сигурно щеше да е много имагинерно, въпреки много коментари в публичното пространство от добре запознати с политико-корпоративния свят в страната ни. Че Горанов е министър на Пеевски са свидетелствали в свои изказвания и банкерът Цветан Василев и хазартният бос Васил Божков. Все хора, които не е като да не познават задкулисните сделки и мръсните тайни на властта.
Та въпреки тези свидетелства свързването на Горанов и Пеевски нямаше да е толкова лесно ако не беше една снимка от първото управление на Борисов. Тогава двамата все още очевидно в ролята на „младши партньори“ и обикновени месинджъри на посланията и договорките на началниците си. 

Преминаването на Пеевски и Горанов на сянка сега показва, че те очевидно се изкачват. Някой би ги определил и като младите босове. 

И това не бива да е изненада. Ако в първото си правителство Борисов беше безапелационно човекът, който командва, то сега контролът му над управлението на държавата е по-скоро фигуративен. Но завръщането на отстранените от него хора говори, че Борисов губи, ако дори вече не е окончателно загубил, контрола над собствената си партия. 

Защото Борисов може и да отстрани Горанов, Караниколов и Маринов под натиска на уличните протести. Но е много важно да датираме точно кога се случи това и какви са събитията по това време.
А събитията са, че малко преди и около уволнението на тримата Борисов беше атакувам с изтичането на снимките с пачки и кюлчета от спалнята му, както и със серия от уличаващи го в корупция и търговия с влияние записи. 

По това време Борисов излъчваше през профилите си в социалните мрежи послания, че е „време за размисъл“, за „вземане на важни решения“ и недвусмислено сигнализираше, че е готов да подаде оставка и да отиде на избори.

Фактът на уволнението сякаш беше по-скоро реакция към атакувалите го със записите. А ако това предположение е вярно, то макар и да говори някакви други небивалици за президентски дронове, Борисов разпознава ДПС и Пеевски като автори на атаката към него. 

А завръщането на уволнението говори само, че премиерът е в слаби позиции дори вече в собствената си партия.

България вече официално е в предизборна кампания. Официално, защото за разлика от предишните три парламентарни избори, които идваха след оставка на действащо правителство, третият кабинет на Борисов устиска до края на мандата си, но на фона на повече от шест месеца улични протести, политически престрелки с президента Радев и разпад на управляващата коалиция. И всичко това доведе до своеобразно изтегляне на кампанията напред във времето с очакването, че правителството може да падне всеки момент и удължаване на иначе законоустановения срок от 30 дни. 

Началото на всяка предизборна кампания обичайно преминава през задължителните анализи на очакванията, които група казионни социолози изказват в оцелелите в ТВ ефир подобия на публицистични предавания. А обичайният завършек на този аналитичен тур е клишето - „Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов”.

Трябва да се признае, че клишето не е лишено от истинност, но за да бъде актуално към 2021 г. трябва малко да се преработи:

„Най-много се лъже в социалните мрежи, независимо дали е преди избори, по време на война или след лов”.

А, като стана въпрос за социални мрежи, то у нас думата се асоциира основно с Фейсбук и нормално, предвид факта, че не са много хората на възраст между 18 и 65 години, които нямат профил там.

България, обаче е малък пазар за Фейсбук и рекламата там е безумно евтина. За около 10 евро човек лесно може да изпрати рекламното си послание поне до 10 000 души, а доколко те ще му обърнат внимание, зависи изцяло от уменията на рекламистите. Всякакви сравнения с традиционните медии, техните тарифи и аудитории, не са в полза на последните.

Цените за т.нар. „политическа реклама” са сходни, но там има известна особеност. След като през 2017 - 2018 г. Фейсбук бе в светлината на прожекторите, заради евентуалното влияние върху президентските избори в САЩ, от компанията направиха две ключови промени – политическа реклама може да се пуска само, когато е ясно кой е крайният платец на рекламата, а всички реклами се съхраняват в своеобразна библиотека (Ad Library), където всеки може да провери, кой, кога и за каква политическа реклама е плащал.

И двете мерки, обаче са компромиси и лесно могат да се заобикалят, но пък библиотеката дава интересна информация, стига да се вложат достатъчно усилия в разчитането на данните вътре.

Какво показват данните до старта на официалната предизборната кампания у нас

Най-активни в рекламната си кампания във Фейсбук са от основната извънпарламентарна опозиционна сила „Демократична България”.

За периода 1 декември 2020 – 28 февруари 2021 г. коалицията и съставляващите я партии са похарчили за реклама близо 40 000 евро. Малко над половината от тази сума е похарчила страницата на „Да, България”. За реклама на инициативата „Ти броиш“ са изхарчени малко под 8000 евро, сходна е и сумата, която е използвана за промотиране на публикации на страницата на лидера на коалицията Христо Иванов.

Това, че „Демократична България” (ДБ) са активни във Фейсбук едва ли е някаква шокираща новост. От коалицията очевидно припознават в профила на своите избиратели активните в социалните мрежи хора. Затова и се опитват да доставят посланията си до тях.

Втори важен фактор, който навярно кара ДБ да използва активно реклама във Фейсбук е липсата на достъп до обществените медии. Или поне достъп, който да е сравним с този на  представителите на партиите от управляващата коалиция. Или дори изобщо с парламентарно представените партии. Това е валидно изцяло и за останалите извънпарламентарни опозиционни партии.

Всъщност, това с обратен знак е и фактор, който оказва силно влияние върху поведението в социалните медии на партиите от управлението.

На фона на ДБ, основната парламентарна опозиционна сила – БСП, е изхарчила по-малко от 4000 евро. Над 90% от сумата е отишла за промотиране на постовете на лидера на партията Корнелия Нинова. Останалите средства са разпределени между някои депутати, общински съветници, регионални структури. Поведението на БСП също им а своята логика – партията едва ли търси убедени привърженици през Фейсбук. Освен това БСП има своя телевизия, а и може да разчита на присъствието си в Народното събрание като генератор на съдържание за медиите. Особено за обществените – БНТ, БНР, БТА.

Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ е устойчиво сочена от социолозите като трета политическа сила. До края на февруари формацията е изхарчила за реклама във Фейсбук по-малко от 200 евро. Това е забележително малко за партия, заявила се като участник в изборите още преди година и заемаща толкова ключово място според социолозите. Да, партията на шоумена беше регистрирана от втория опит, но това стана преди повече от седем месеца.

Партията на Трифонов се свързва главно и почти единствено с него като личност. Не толкова с някакви послания към избирателите. А за целите на успешно представяне на изборите телевизията „7/8“ очевидно е достатъчна.

Обаче в първите дни на март страницата „Има такъв народ“ вече започна агресивно да промотира свои кратки видео клипове. Очевидно всички сили на Трифонов по отношение на Фейсбук рекламата ще бъдат съсредоточени в рамките на официалната предизборната кампания.