Катастрофичните митове за КТБ рухнаха

събота, август 02, 2014 , , , 0 Comments



Докладът на квесторите показва, че банката е работила на оперативна печалба дори след като беше поставена под надзор и реално спря да работи

Катастрофичните митове за това колко изтърбушена е КТБ и как трябва да бъде набързо национализирана рухнаха. След като един месец управителят на БНБ Иван Искров, финансовият мистър в оставка Петър Чобанов и знайни и незнайни прокурори се надпреварваха да обявяват колко е „дупката“ в банката и колко „гнила“ откъм кредитен портфейл е тя, докладът на квесторите в банката обори всички тези глупости. 

3.5 милиардната „дупка“ изчезна
„В банката има огромна капиталова дупка – 3.5 млрд. лв.“ Без да е излизало директно от устата на Искров, но под неговото пасивно одобрение, това  твърдение така се разпространи и преповтори от медиите, контролирани от Делян Пеевски, че беше прието за реалност. Нищо подобно, поне към момента, не показват наблюденията на квесторите. Увеличението на провизиите (загубите за обезценка на кредити) е с 85 млн. лв. повече спрямо май, което е пренебрежимо малко на фона на кредитен портфейл от 5.55 млрд. лв. Същият кредитен портфейл, за който прокурорът Иван Гешев в интервю пред „24 часа“ обяви, че едва в 300 млн. лв.  е редовен.   

Срещу тези „аргументи“ данните от квесторите показват нетен лихвен доход през юни с 10.7 млн. лв. повече от същия през май , което частично компенсира по-високите разходи за провизии. Приходите от лихви за месец юни са с 6.0 млн. лв. повече от реализираните през май. Това показва, че банката реално работи на оперативна печалба. И въпросът тук е КАК така банка с гръмнал кредитен портфейл продължава да работи на печалба дори след като е поставена под надзор и реално е затворена. 

Да, банката в крайна сметка е на загуба от 65 млн. лв. за периода до края на юни 2014 г.  „Нарастването на класифицираните кредити е 5.8 пъти и е в резултат на допуснати просрочия“, пише в доклада. Най-съществено е нарастването на класифицираните кредити в група „под наблюдение“ – 8.8 пъти, или с 386.8 млн. лв.. Кредитите в група „необслужвани“ са с 25.5 млн. лв., или 4.2 пъти повече спрямо началото на месеца. Класифицираните кредити в група „загуба“ остават на нивото от месец май.

Показателите се влошават, след като в банката влязоха квесторите, които да я санират. За това може да има обяснение и в посока на това, че с влизането на квесторите се е спряло кредитно пертуум мобиле – да се отпускат кредити, с които да се погасяват нови. Но това е лесно проследимо и за подобна практика няма и дума в доклада на квесторите. Т.е. влошението на кредитния портфейл и наистина голямото увеличение на квалифицираните кредити се дължи на други действия. А те са доста добре описани от самите квестори.

Кой връща кредит в затворена банка
Някои от кредититираните отказват да плащат вноските си по кредити и искат те да бъдат приспадани от депозитите или разплащателните им сметки. Тук определено цъка голяма бомба, за която ако квесторите и БНБ не намерят решение, ще са виновни за евентуално бъдещо влошаване на финансовото състояние. Причината е съвсем проста. При огромния шум, който се вдигна около атаката към банката, кредитираните не без основание отказват да погасяват кредитите си. Едните просто опитват да минат „метър“, а други, също с основание, искат да използват така или иначе затворен техен ресурс в банката – депозити и разплащателни сметки. Ще бъде признак на плиткоумие квесторите и БНБ да пренебрегнат този въпрос. Защото до края на септември, докогато БНБ удължи специалния надзор, дори и изрядните притежатели на кредити ще са влезли в просрочие и тогава провизирането на кредитите може да бъде наистина доста сериозна сума. При това получила се единствено от затварянето на банката.
Всичките изнесени данни показват едно. Банката е жива дори след ужасната политическо-административна атака, която получи. Банката, както и преди да затвори, се нуждае от ликвидност. Само през юни, в дните преди да затвори, тя е изплатила близо 700 млн. лв. Това е близо 10% от привлечените от нея средства. Няма банка на света, която да не изпитна ликвидна криза след подобно изплащане. Само да напомня, че след атаката към ПИБ, при която от банката (по нейни данни, непотвърдени от отчета й) изплати 800 млн. лв. на клиентите си, тя получи държавна подкрепа от 1.5 млрд. лв. И едва тогава отвори врати, след като беше спряла да обслужва клиентите си.
Стъпката с получаването на ликвидна подкрепа обаче беше отказана. При това аргументите на Иван Искорв за това да я откаже още не са чути.

Застраховката на квесторите
В доклада си квесторите правят уточнението, че досегашната им работа е била базирана на вътрешните правила, по които КТБ е работила, но към която те имат забележки.
„Считаме, че установената към настоящият момент методология на провизиране при излизане на кредитите в просрочие не е надеждна и създава предпоставки за заделяне на провизии, чийто размер не е достоверен, респективно не позволява достоверна преценка на капиталовата адекватност на КТБ АД“, пише в доклада на квесторите.
Този въпрос обаче препраща отново към БНБ и надзорните й функции. Нима сега БНБ установи, че моделът, по който банката е оценявала кредитите си в просрочие, не е най-добрият? Ако сега го установи, къде е спал „Банков надзор“. А ако не го установил сега, какви мерки са предприети да се промени?
И още нещо. 

Колко от българските банки биха покрили стрес тест, при който рискът от провизиране на кредите им се оцени по методика, която квесторите изберат сега? Не, че вярвам, че ще получа отговор. Защото този отговор ще клони към едно много кръгло, просто число. 

Тогава, каква е целта на квесторите? Да намерят начин, по който в крайна сметка да „занулят“ банката ли? Ако това е целта, то за нея не са необходими сложни експертизи. Достатъчна е и обикновената политическа воля. А нея, както видяхме, я има в изобилие.

Всяко нещо струва нещо. Независимата журналистика изисква много време, усилия и средства. Ако искате да я подпомогнете, можете да дарите средства чрез PayPal.

0 коментара:

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)