Случаят КТБ отключи банково монополи
За два месеца под особен надзор банката на Василев се
превърна в удобната изтривалка за всички проблеми на банковия сектор
Ако има нещо положително в ситуацията, създала се около
КТБ, то това
е, че в резултат
от нея надникнахме в една от най-сакрално пазените тайни у нас – междубанковите
отношения.
Атаката срещу Цветан Василев и банката му отключи
истинско банково монополи.
Поизлиняли от икономическата стагнация в последните три години, довела до спад в
отпусканите кредити и скок на депозитите, големи и не толкова големи банкери тръгнаха на лов. На лов за
клиенти и за активи. Други
пък взеха да обясняват, че
активите на КТБ “може и
да ги няма”. Може, Хампарцумян, може. Ама може и да ги
има, и к’во пра’им, ако ги има?
И се заредиха банкери, които да подритват просналата се на пода банка. Два месеца под
надзора на БНБ очевидно не бяха достатъчни за Асоциацията на банките в България
да излезе с позиция за случващото се в КТБ. Каквато и да е тя. Вместо това обаче някои банкери нескрито започнаха, прощавайте за
израза, да точат
лиги. За
клиенти, за
активи, за
бизнес. Или, като кучето на
Павлов, просто
защото са им показали кокал.
Банкерите и
кучето на Павлов
В стил “ама аз нали ви казвах” главният изпълнителен директор на Обединена
българска банка Стилян Вътев коментира пред “Преса”, че проблемите на КТБ имали “банков генезис, капитализиран
политически”. Вътев
скоростно застава в позиция на защита на БНБ, която не била виновна за кризата.
Експерти под наем
Това слюноотделяне на Вътев по посока на надзора сигурно
си има много добре обясними причини. Аз ще се спра само на две от тях.
Първата и по-прясна от двете е, че негови
служители в тотален разрив с добрите практики в защита на конкуренцията получиха достъп
от същата БНБ до кредитни досиета в КТБ. Но забележете обяснението: “Служители са в неплатен отпуск и
помагат на квесторите в КТБ по молба на Централната банка, която се обърнала за експертна помощ
и към други институции.” Просто покъртително.
Втората причина препраща 3 години назад, когато
ръководената от Вътев банка попадна в клопката да се превърне в обслужваща
банка на Васил Божков. Дали тогава
БНБ си е свършила качествено работа по надзора на ОББ? Какъв дял от
общия обем на кредитния портфейл достигнаха експозициите към български и
офшорни фирми на Васил Божков, г-н Вътев? Каква част от кредитите изобщо няма да бъдат върнати
никога? И тогава
ли имаше мишоци, които се
изпокриха? Отговор
на последния въпрос може да даде и просто търсене в Google за изявите на
шефовете в ОББ.
Банкерът алХимик
Преди Стилян Вътев да изпадне в тези откровения, както си му се и
полага, сезонът на
нищоговоренето
откри Левон Хампарцумян. Главният изпълнителен директор на
УниКредит Булбанк и председател на Асоциацията на банките в България определи, че КТБ била с “неустойчив
бизнес модел и е избран път на бърз растеж,
който не е донесъл успех”. Добро прозрение за инженер-химик.
В интервю за Канал 1 на националната телевизия от 13
август той каза, че за КТБ е имало много информация по медиите, на базата на
която някои граждани преценяват, че е рисково да си държат парите там.
Това трябва ли да значи, че председателят на УС на банковата
асоциация приема кампанията в Пеевските медии срещу КТБ за добре поднесена
информация?
Стабилност
Интересно ми е дали Хампарцумян би се обзаложил, че
неговата най-голяма банка ще издържи един bank run. Защото аз съм готов да се обзаложа за
обратното.
Но пък е лесно да се правиш на играч, когато картите
са свалени.
Истината е, че кризата КТБ на първо място освети лъжата за това
колко е стабилна и ликвидна банковата система в България. Тя общо взето се
крепи на двуседмични публикации в медии и атака през прокуратурата.
Тези два фактора явно са достатъчни една банка да падне, а втора да отиде
в реанимация. Сигурно
за това оцелелите банкери днес изглеждат мното предани на БНБ. И много убедени
в професионализма й. Но май
са единствените, убедени в това.
много добри анализи
ОтговорИзтриване