10-те лъжи на Иво Прокопиев за КТБ
Бизнесменът отвори фабриката за манипулации, обикаляйки студиата на националните телевизии в стил „и сам войнът е сам“
Замерянето с писма и контраписма, обвинения и контраобвинения по случая КТБ в триъгълника Цветан Василев – Иван Искров – Иво Прокопиев достигна такава шеметна скорост в последната седмица, че ако сте го проследили, сигурно вече ви се завил свят.
И ако присъствието на първите двама герои е обяснимо, то припяването на Прокопиев в този хор е повече от необяснимо. Това на пръв на поглед. Вече обясних веднъж защо Иво Прокопиев има интереси в казуса с КТБ и какви точно са те. След като публикувах текста си, издателят ни освободи от присъствието си за повече от месец.
Сега обаче само за малко повече от седмица той гостува три пъти в националните телевизии (два пъти в Нова и веднъж в Би Ти Ви), в които завъртя в обращение тезите си. Тези, в които както казва самият Прокопиев, истини се смесват с полуистини и откровени лъжи. И понеже от кореспонденцията между тримата герои в последната седмица стана модерна формата на бройното структуриране на текста, ще се възползвам от това „новаторство“.
Десетте лъжи на Прокопиев за КТБ
1. Държавата ще загуби, ако участва в спасението на банката
Това е очевидна лъжа и доказателството е много просто. Оставянето на КТБ да влезе в процедура по несъстоятелност ще донесе ЕДИНСТВЕНИЯ СИГУРЕН начин да се загубят обществени средства. Ако БНБ отнеме лиценза на КТБ и банката влезе в процедура на ликвидация, гарантираните депозити трябва да бъдат изплатени от Фонда за гарантиране на влоговете.
Във Фонда обаче има натрупани 2.1 млрд. лв., а по неофициална информация обемът на гарантираните депозити в КТБ е около 3.5 млрд. лв. Простата сметка показва, че ако се отнеме лицензът на КТБ и Фондът влезе в изпълнение на гарантираните депозити, ще има дефицит от около 1.4 млрд. лв.
Около, защото не бива да се забравя, че 724 млн. лв. от средствата на Фонда не са налични. Това показва данните за портфейла на гаранционната схема. Те са инвестирани в ДЦК и за да се смятат за налични, трябва да бъдат продадени. Каква емисия дълг е записвал Фондът, не е ясно. Затова е трудно и да се определи колко лесно той ще може да осребри тези ДЦК на вторичния пазар, който впрочем у нас е мъртъв.
Вариант, разбира се, е търговските банки да бъдат неформално принудени да подкрепят операцията, като изкупят ДЦК от Фонда. Това обаче ще елиминира другите възможности, с които банките могат да „помогнат“ – предварително плащане на годишните такси във Фонда или вдигане на процентната такса. Ако банките бъдат накарани да изкупят ДЦК от Фонда, те едва ли биха участвали и в другата опция да се попълни дупката – отпускане на заем. Именно това е опцията, която Прокопиев агресивно предложи и защити в студиото на Нова днес.
Тази опция обаче е определяна като много рискова от управителя на самия Фонд Милети Младенов. В интервю за „Труд“ Младенов казва, че „при тази опция всичките средства ще бъдат изразходвани за, разбира се, достойна кауза, но гаранционният фонд ще се окаже без никакви средства и със задължения, които ще трябва да се погасяват много години напред. Празният паричен фонд на схемата може да подкопае доверието на вложителите и още при първия индикатор за проблеми в някоя банка, дори само при слухове, те ще се опитат да изтеглят парите си. Наличието на паричен фонд за изплащане на гарантираните депозити би действало въздържащо спрямо вложителите.“
Това всъщност е и разковничето.
Натискът, който сега идва чрез Прокопиев и изданията му (само днес в „Капитал“ и „Дневник“ има поне 5 материала, които съобщават за започната наказателна процедура от ЕК, опровергано по-късно от Министерството на финансите) е с цел тотално изпомпване на ликвидност от Фонда. Каква е идеята на Прокопиев е най-добре той да каже. Във всеки случай обаче неговата теза води до системен риск.
И тук стигаме до най-вероятния път, по който ще бъдат набрани недостигащите минимум 1.4 млрд. лв. за покриване на гарантираните депозити, ако КТБ бъде вкарана в процедура по несъстоятелност. Тези средства ще дойдат от държавния бюджет. Т.е. теорията, че така ще се спаси обществен ресурс, е ЛЪЖА. Фалитът на КТБ е ЕДИНСТВЕНИЯТ СИГУРЕН начин за похарчване на обществен ресурс без какъвто и да е вариант за неговото последващо възстановяване.
2. Аз нямам интерес в казуса, единственият ми интерес е опазването на публичния ресурс
Това е откровена лъжа. Прокопиев има интерес от фалита на банката и той е ясен от поне 5 години. От тогва датира войната, лична и чрез изданията му, срещу Цветан Василев и КТБ. Причината е, че Прокопиев смята по една ли друга причина, че заради Василев не получи на два пъти лиценз за банка от БНБ. През 2007 г. и 2008 г. Прокопиев опита първо в съдружение с регистрирана в американския щат Делауер офшорка уж от групата на Gramercy, а после и със скандалната австрийската HYPO Investmentbank AG да основе банка. Управителният съвет на БНБ обаче така и не му разреши. Сега бизнесменът има усещането, че е хванал птичето на отмъщението към БНБ и Василев в ръцете си и не иска да го изпуска с цената на всичко.
3. Аз нямам никакъв личностен конфликт с Цветан Василев
Отново откровена лъжа, която и двамата произнасят. Прокопиев и Василев имат конфликт и това е известно и на врабчетата. За подробностите виж по-горната лъжа.
4. Отварянето на банката сега не означава фалит и банката може да бъде преструктурирана сега
Отварянето на банката сега би означавало моментален фалит за КТБ. След три месеца, в които имиджът й беше целенасочено сринат, отварянето й ще доведе до опашки пред клоновете и тотално ликвидно обезкървяване.
5. Всички депозити до 100 000 евро трябва да бъдат изплатени веднага на депозантите
Лъжа, която повторена десетки пъти започва да звучи като истина. Следвайки законодателството, за което Прокопиев пледира, Фондът няма как да започне изплащането на депозитите, преди банката да бъде обявена в несъстоятелност. А тя няма как да бъде обявена преди окончателния одиторски доклад.
Край на ПЪРВА част.
Останалите 5 лъжи очаквайте утре.
0 коментара: