Гуверньорът на БНБ опитва да се извади от блатото, в което сам се накисна и да минимизира собствените си щети след атаката по КТБ

Началото на новия работен сезон показа поне две неща - Иван Искров е жив и здрав (за радост, защото из интернет се появиха спекулации, че поне едното може и да не валидно), но и доста изплашен.

Спорно е да се каже дали при положение, че имаш да разрешаваш казус като КТБ, изобщо е нормално и морално и да отпътуваш отпуска.

Но да приемем, че г-н гуверньорът не е от най-нормалните и моралните хора. Неговото "прошение до султана" от събота, в което се обяснява на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов показва освен чувството на слабост, много, много страх. Размахването на законови текстове и тълкувания колко независима е БНБ и как само тя може да разреши отговорно случаят с КТБ показват, че Искров се чувства изоставен от хората, които го вкараха в тази ситуация.

Хора, групирани около Ментата, Цацата и Прасето. (Надявам се, флората и фауната ще се разпознаят.) И сега след толкова напъни, организирани атаки, подминаване на сигнали и редакция на фактология, гуверньорът започва да се чуди "що ручахме жабетата". Защото блиц атаката срещу банката не успя, а все повече се вижда, че и позиционната война не води до успех.

И г-н гуверньорът ще трябва да взима решения, леко изолиран от хората, на които той козируваше през юни-юли с увереността, че всичко ще свърши за 3 дни. И чудото няма да е толкова голямо. Колкото повече се проваля този сценарий, толкова повече се увеличава страхът в Иван Искров. Страхът,  прощавайте за израза, че изпърдя най-големия шанс в иначе сивата си кариера. Защото едно правилно решение на Искров щеше да го бетонира като "експерт" и щеше, може би, да му даде платформа за следваща политическа кариера.

А сега? Сега той е бита карта. Никому ненужният Черен Петър. Човекът, който отнася негативите на бавенето по случая с КТБ. И то критики и от двете страни - и на искащите фалит на банката, и на тези, които чертаят варианти за оздравяването й. Искров вече няма шанс за спасение дори в известната с ниското ниво на морален праг за включване листа на ДПС. Точно там, където намери завет друг летен герой - бившият министър на финансите Петър Чобанов. Трудно е да имаш два Черни Петъра в една листа. А като се добави, че в ДПС абонамент за спасителна позиция има и Делян Пеевски, биха станали трима отрицателни герои. Малко вповече, отколкото може да поеме дори другарят Доган.

Всичко това отключва в Иван Искров инстинкта за самосъхранение. Или поне това, което е останало за съхранение. И обикновено мълчаливият гуверньор изведнъж прояви дар слово. Че е и дар за писане.

Но, г-н гуверньор, ако позволите една критика. Следващият път се изкажете, по-членоразделно и в по-къса форма. От последното Ви писмо започнах да се прозявам още на третия абзац.

И не разбрах нищо ново.

Освен че Ви е страх.