Пеевски – разделителната линия в казусите КТБ и ПИБ

четвъртък, октомври 09, 2014 , , , , , , , 0 Comments



ДПС депутатът е гарант за спасението на ПИБ и останалите бизнеси на собствениците на банката

От края на юни до днес сигурно са се изписали тонове мастило за това какво направи разликата в двата критични банкови случая – КТБ и ПИБ. Разлика, след която едната банка – КТБ остана под особен надзор и е тласкана към фалит от квестори, БНБ, прокуратура, политически сили и финансово-олигархични структури. А другата – ПИБ се радва за пореден път на държавните пари като спасителна глътка за запъхтяното си от лошо структуриране тяло. Разликата идва от едно друго тяло. Корпулентното тяло на Делян Пеевски. ДПС депутатът, който, както се разбра по думите на лидера му Лютви Местан, вече е написал закон за разпарчетосването на КТБ на добра, лоша и може би зла. 

Ако си направите труда да проверите в Google кое е най-често споменаваното име покрай Делян Пеевски, сигурно няма да се изненадате, че това е Цветан Василев. И то не само за последните 5-6 месеца, но и за 5 години назад. И това съвсем не е случайно. Медийната среда в България обрисува картината на двама неразделни бизнес партньори. Фактите показаха колко неразделни са били те. Но същата медийна среда пропуска, случайно или не, да нарисува и картината на едно друго банково-пеевско партниране.

Делян Пеевски е човекът, отговорен за спасението на ПИБ и за просперитета на останалите бизнеси на собствениците на банката. 

За влиянието на Пеевски по казуса „атака срещу КТБ и покритие на ПИБ“ едва ли има много да се говори. Чрез влиянието си над прокуратурата депутатът  организира атаката срещу КТБ. Чрез политическото влияние на ДПС над съдебната система успя да блокира ключови активи на Цветан Василев, за да намали способностите му за контраатака и за финансово участие в спасяването на КТБ. Пеевски успя да осигури и правилната мотивация от страна на управителя на БНБ Иван Искров, министъра на финансите Петър Чобанов и министър-председателя Пламен Орешарски. Че мотивацията е била правилна свидетелства и миграцията на Чобанов към депутатското място в ДПС. Банка за ДПС депутат беше запазена и за Иван Искров, но неотложният ангажимент по ликвидирането на КТБ очевидно промени плановете му засега. А за Орешарски по добре да замълча. Защото няма какво добро да кажа.

Пеевски и първите инвестиционни банкери

Със сигурност обаче няма да прочетете за връзката на Пеевски и ПИБ. Освен няколко публикации за това как евентуално е „преместил парите си“ от КТБ в ПИБ. Истината е, че по време на кабинета на Орешарски Пеевски и „инвеститорите“ оплетоха толкова бизнес схеми, че спасяването на ПИБ с държавни средства беше най-сигурното нещо на света. 

Най-големият залък, към който невидимият тандем посегна, разбира се, е строителството на българската отсечка от газопровода Южен поток. В България проектът по план трябва да се изпълни от консорциум, в който участва руската „Стройтрансгаз“ (по-късно тя е оттеглена и заменена с поделение на „Газпром“) и българското дружество „Газпроект юг“.

В „Газпроект юг“ акционери са „Промишлено строителство холдинг“ (ПСХ), „Техноекспортстрой“ (чиийо прокурист е сестрата на депутата от БСП Кирил Добрев), „Понсстройинженеринг“ (чийто собственик Милко Милков е близък на премиера Пламен Орешарски), „ПСТ холдинг“ (свързано с ПИБ и заложено в полза на ПИБ) и „Главболгарстрой“.

Първите две дружества, смятани за крайна собственост на Делян Пеевски, са сочени като архитекти на обединението. И това не е случайно. Според данни от Търговския регистър “Газпроект юг“  е регистрирано на софийската улица "Шандор Петьофи" No 13-15. Това е адресът, на който е записана и компаняита “Водстрой 98“. Представляващ “Газпроект юг“ пък е Иван Мирински, който представлява и официално е собственик на “Водстрой 98“ - компанията собственик на „Промишлено строителство холдинг“. 

Мирински е човекът, когото в интервю за Би Ти Ви Цветан Василев нарече марионетка на Пеевски, който разпределя строителни поръчки в България. 

И ако се чудите къде е връзката с ПИБ, веднага идва следващият кадър от сериала "Пеевски и Южен поток". Падането на правителството на Орешарски беше съпроводено и с разместване на участниците в “Газпроект юг“.
„Промишлено строителство холдинг“ и „Техноекспортстрой“ напуснаха обединението, продавайки участието си на „Главболгарстрой“ и на свързаното с ПИБ „ПСТ холдинг“. 

Бившият министър на икономиката Драгомир Стойнев разтълкува тази операция така: „Фирмите, които участват в Южен поток, не са свързани по никакъв начин нито с Делян Пеевски, нито с Цветан Василев. Тези фирми, за които има съмнения за връзки с бившия депутат от ДПС и банкера, вече не са в проекта“. 

Удобната версия

Дали? Във времето, в което става разместването на собствеността в “Газпроект юг“, Пеевски окончателно се е предислоцирал в групата на „първите финансови инвеститори“. В свой текст за паниката в ПИБ от „петъка на големите опашки“ „Капитал“ твърди, че Пеевски е преместил строителните фирми, които контролира - дружества „Водстрой 98“, „Промишлено строителство холдинг“, „Техноекспортстрой“, както и цигарените операции, основно в ПИБ. Така банката става финансов център на интересите не депутата. Затова е повече от съмнително, че с напускането на двете фирми  - „Промишлено строителство холдинг“, „Техноекспортстрой“, осветени от Цветан Василев като собственост на Пеевски, ДПС депутатът реално е излязъл от интересите около „Южен поток“. 

Просто тези му интереси вече са преплетени през контролираната неофициално от ПИБ „ПСТ холдинг“. Това личи и от плановете на „Водстрой 98“ да продаде „Промишлено строителство холдинг“, за които писа „Капитал“. Очевидно е намерението на Пеевски да скъса всякаква препратка към КТБ и Василев. В името на това „Промишлено строителство холдинг“ ще бъде „жертвано“. Разбирайте - една фирми с кредитна експозиция към КТБ ще бъде изнесена по-далеч от обичайните погледи с потенциалната опция задълженията й да бъдат изкупени при фалит на банката. 

Но да се върнем на новата звезда „ПСТ холдинг“. Инфраструктурното дружество е с формален собственик кипърската офшорка Колвик Сървисис Лимитид и е заложено изцяло в ПИБ срещу 50 млн. лв. кредит. Системата с кипърски офшорки е често използвана от ПИБ за прикриване на реалната собтвеност над дадено дружество – примери може да намерите в туристическия и ски бизнеса на акционерите в банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. По този начин се избягва и изискването за провизиране на кредити като отпуснати към свързани лица. Нещо, за което днес Василев е обвиняван от БНБ, прокуратура и независими „анализатори“ с неприкрити интерси като Иво Прокопиев. Но практиката продължава да съществува в ПИБ, без БНБ да предприема каквито и да е мерки към нея. 

Кой ли може да осигури такъв чадър над банката? 
Отговорът е съвсем прост – естествено Пеевски. 

Концентрацията на бизнес по оста Пеевски – ПИБ личи и от самолет. Политико-корпоративният кръг личи например в лобистките действия на бившия министър на екологията от квотата на ДПС Искра Михайлова. Новата евродепутатка, попаднала там благодарение на великодушния отказ на Пеевски да заеме мястото, за което беше избран, проведе толкова последователна политика в търговия с черни и цветни метали в полза на една компания, че това няма как да е случайно. Компанията е един от лидерите в бранша – „Надин“ и...познайте – контролирана е от ПИБ. Михайлова беше председател на комисията по околна среда и водите в 42-рото Народно събрание, когато депутатите опитаха да гласуват поправка в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), с която се разрешава публично-частно партниране между фирми и общини за изграждането и управлението на депа за отпадъци. Заради големия обществен натиск, че това е форма на лобиране за гомените играчи, проекто-предложението отпадна. А „Надин“ междувременно вече беше подписала договори за партньорство с големите общини в България. 

Вече като министър на екологията Михайлова отново прокара поправка в ЗУО, с която се възстанови режимът на изкупуване с плащане в брой на метални отпадъци. С промените се върна и възможността физически лица да предават цветни метали на пунктовете срещу заплащане. Зад повечето промени личаха интересите на „Надин“, а политическото изпълнение на ангажиментите очевидно се е контролирало от Пеевски. 

Компания от групата на „Надин“ стана едно от дружествата в схема от кухи компании, през които бяха придобити активите на „Кремиковци“. Активите на металургичния комбинат бяха продадени от синдика на създадената месец по-рано "Елтрейд къмпани" за сумата от 316 млн. лв. Като собственик на фирмата по онова време се водеше 26-годишният Лъчезар Варнаджиев, който по-късно я продаде на Bassion Management. За покупката на „Кремиковци“ ПИБ предостави заем от 59 млн. евро на „Елтрейд“, а свързаните с нея „Надин металс трейд“ и „Валпет консулт“ получиха 53.7 млн. евро и 56.2 млн. евро. И за трите заема беше учреден залог върху активите на металургичното предприятие в полза на банката. 

Зад „Надин“ стои самата ПИБ. До февруари 2012 г. прокурист в едно от основните дружества в групата „Надин-метал“ е Георги Мутафчиев, брат на единия от съсобствениците на банката - Ивайло Мутафчиев.

В свой материал „Капитал“ проследява, че собствениците на „Елтрейд“ и „Валпет“ са регистрираните в Кипър Bassion Management Limited и Spicata Consulting Limited, които се представляват от Лениа Пападопулу. Близката й съименничка Мария Пападопулу пък подписва от името на собственика на „Надин“ Toleedo Associated Limited. Лениа Пападопулу е представител също на Legnano Enterprises Limited, която притежава 7.7% от капитала на ПИБ според сайта на банката. Името й излиза и около друг голям длъжник на банката - ОЦК - Кърджали. Цинковото производство на комбината миналата есен беше купено от "Хармони 2012" със собственик регистрираната на Британските Вирджински острови Harmonee Holdings Limited, чийто директор е Лениа Пападопулу.

Проблеми? Решаваме ги

В края на юли 2014 г. трябваше да падежират два от кредитите – на „Надин металс трейд“ и на „Елтрейд“ и тъй като двете фирми очевидно нямат каквато и да е възможност да обслужват дълга си схемата за ПИБ беше изпълнена с финт – продажба на дружествата на нов собственик и предотваряне на кредити като нови.
Така през април 2013 компанията „Крис мит“ придоби 100% от капитала на собствениците на активите "Елтрейд къмпани", "Надин металс трейд" и "Валпет консулт". 

Мистерията около „Кремиковци“, ПИБ, офшорките, кредите и Пеевски се заплете още повече, когато през август тази година или близо месец, след като задълженията към банката трябваше да са падежирили, новият формален собственик Кристиян Младенов беше намерен удавен. 

И ако след всичко това имате съмнения КОЙ направи разликата в поведението на държавните институции по казусите КТБ и ПИБ, прочетете пак внимателно. Сигурно ще се досетите кои са тези „определени фирми, зад които стоят определени хора“, за които Василев с недомлъвки говори в последната си декларация.
 

Всяко нещо струва нещо. Независимата журналистика изисква много време, усилия и средства. Ако искате да я подпомогнете, можете да дарите средства чрез PayPal.

0 коментара:

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)