.png)
Хрониките на ПИБ: Къде отидоха милионите, които държавата сега покрива
Една регионална пътна фирма с капитал от 1 000 лв., продажби за 6 млн.лв. и ДМА
за 2 млн. лв. получи заем за 111 млн. лв. Как и дали го обезпечи?
Мая не разбира от коли. Когато стане дума пък за камиони,
я губите в разговора на мига. Ако й покажете таблица с 23 реда, в която
най-голямата цифра е срещу товарен автомобил „Сканиа”, сигурно няма да ви
проговори половин година. И сигурно нямаше да е проблем.
Освен ако Мая не беше
Мая Ойфалош, която е изпълнителен директор на ПИБ. И която смело е отпуснала
кредит на компания, чийто най-голям актив,, заложен като обезпечение е
въпросната „Сканиа”, оценена на 18 хил. лв. А кредититът не е скромен – 50 млн.
лв., с анекс за още 50 млн. лв.
Къде отидоха
милиардите от рекламата на ПИБ
Да се финансират фирмите е едно от призванията на
банките. С това се похвалиха и ПИБ в онази своя безвкусна натруфена реклама,
която излезе „по кината“ точно когато банката трябваше да връща едни 1.2 млрд.
лв. държавна помощ, ама не успя да ги върне.
Къде са раздадени тези пари? Разследване на сайта Биволъ,
публикувано преди дни, показва тревожното състояние на кредитния портфейл на
ПИБ. В разследването си колегите са стигнали до крайните собственици на голяма
група офшорни компании, кредитирани от банката. Основният извод от
разследването е, че фирми собственост на едно и също кипърско физическо
лице Георгиус Георгиу са получили финансиране за над 820 млн. лв. Тази сума
надвишава законовите изисквания за експозиция към свързани лица. Но дали Георгиу
не е „свързано лице“ и със самите собственици. Или по-точно, дали не им е
обикновено лице за пред хората?
До края на 2013 г. той е собственик и на Legano
Enterprises, която беше акционер в ПИБ със 7.68% дял. Той продава дела си на двамата
съсобственици в ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, но остава като директор.
Но да се върнем към Мая и нейната любима „Сканиа”. Една
от компаниите с най-големи кредитни експозиции от списъка на Биволъ е слабо
познатата „Пътстрой Ловеч“. Дружеството в момента е заложено срещу кредит от
111 млн. лв. А според последния му одитиран отчет, който е за 2013 г., има
дълготрайни активи за 2 млн. лв...и финансови за 88 млн. лв. Под финансови
активи разбирайте кредити...
Историята на
една пътностроителна банка от Ловеч
Тази история нямаше да бъде толкова забележителна, ако не
беше на ръба на криминалния елемент. В края на април 2013 г. неизвестната
ловешка фирма внезапно е застигната от рога на изобилието, който ПИБ излива
върху нея. Тя получава кредит от 50 млн. лв. Кредит, обезпечен с опис на активи
в скромна табличка, в която най-скъпото е товарен автомобил за 18 хил. лв. Но
присъстват и други силно ликвидни обезпечения като „маршалов чук“ и „електронна
везна“. Историята обаче не свършва тук. Тепърва идва промяната в собствеността.
На 13 май 2014 г. тогавашният собственик на „Пътстрой Ловеч“ –
„Плейнвю оперейшънс лимитид“ от Британските Вирджински острови продава
собствеността си на „Червинара ентърпрайсиз лимитед“.
Договорът е подчертано формален.
Той се сключва по номинална стойност на дяловете и е разписан за купувач и
продавач от едно и също лице – Анастасия Йоанидес. Веднага след тази сделка се
зареждат четири анекса по договора за кредит. В края на бясното усвояване „Пътстрой
Ловеч“ вече е задлъжнял с над 111 млн. лв. Колко от тях е раздал на други фирми,
не е ясно. Но пък Мая е добавила нови хоризонти към познанията си. Защото „Пътстрой
Ловеч“ е декларирало нови обезпечения – няколко баира в ловешките села, които
са окачествени като кариери за камъни.
Всъщност моделът е добре познат и прилаган при всяка една
финансова пирамида през годините.
Схемата
Куха фирма, или такава с минимална дейност, получава
многомилионен кредит. За всички – и кредитоискател, и банкер е ясно, че фирмата
няма никакъв шанс да обслужва огромния си заем. Тя просто няма бизнес ресурса
да го прави. За да не е проблемен той и да вкара банката в „беля“ пред
регулатора, част от кредита остава на разположение във фирмата и с него тя погасява
за определен период от време вноските си. В момента, в който парите свършат и
кредитът е изправен пред угрозата да стане проблемен, се „предоговаря“. Зад
тази хубава дума се крие практиката отпускане на нов кредит или удължаване на
срока.
Основната част от парите обаче заминава на дълъг път.
Веднъж постъпили във фирмата-бушон, те излизат под формата на нов заем. Но този
път не между банка и фирма, а междуфирмен. Тук контролът е нулев и в договорите
могат да се разписват каквито си искате условия. Така по дефиниция парите в крайна сметка
стигат до първоизточника си – собственика на пирамидата. Но не в „банката“, а в
друго непублично, ненадзиравано от никого дружество.
За да бъде добре маскирана и работеща схемата, трябва да
има постоянен прилив на пари на входа. Но какво става, когато парите секнат.
Тогава има два варианта. Единият е играта свършва и идват ченгетата. Другият е да
се смени жанрът и на зрителите да се предлагат все по-комедийни решения.
Не си падам по комедиите. Но се питам Мавродиев, Искров и
Цацаров в кой жанр играят?
Публикации
Малко ирония.
ОтговорИзтриванеhttps://foursquare.com/v/fibank-%D0%BF%D0%B8%D0%B1-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80/4c2c70ca6e77b713ec58775d
След модерирането на коментари с открито вулгарно съдържание, искам да предупредя всички тролове, че следващите им опити ще бъдат докладвани като кибератаки пред органите на реда!
ОтговорИзтриване