Близо пет години след затварянето на КТБ синдиците на банката най-сетне ще започнат да разпределят пари от масата на несъстоятелност на бившата финансова институция. Забележителното е, че кредиторите й ще вземат сега по-малко, отколкото можеха да получат веднага след затварянето на банката.

Според официалната информация от синдиците на КТБ в първата сметка за разпределяне има 570 млн. лв. Част от тях обаче няма бъдат изплатени сега. Причината е, че изготвената частична сметка за разпределение се оспорва в съда. Много от делата не са приключили и за тях трябва да се задели определена сума. Такъв е случаят например с две свързвани с ДПС фирми - "Ардастрой" и "Аполо инженеринг". Те се появиха по странен начин на първия ред кредитори с обезпечени вземания. Договорите за тези обезпечения бяха оспорени както от кредитори в КТБ, така и от бившите администратори на банката. Те подадоха и сигнал до Фонда за гарантиране на вземанията, до финансовия министър, както и до прокуратурата заради фалшифицирани, според тях, подписи на изпълнителни директори на КТБ.


В крайна сметка прокуратурата реши да не образува производството, защото не намерила оригиналите на договорите, а най-големият кредитор – ФГВБ изобщо не се заинтересува от казуса, който директно уврежда интерсите му.

Обявената от синдиците на КТБ сума за разпределяне изглежда твърде ниска на фона на макар и оскъдната публична информация.


В създадената си наскоро Фейсбук страница „Без страх“ бившите администратори на КТБ правят страховити изчисления.  При встъпването в длъжност на първите синдици на КТБ в началото на 2015 г. наличните средства по сметка на банката са в размер на 650 млн.


Това е с 80 млн. лв. повече, отколкото сега синдиците обявяват като сума за разпределение. Отделно в рамките на производството по несъстоятелност са събрани малко под 200 млн. лв., които също липсват от сметката за разпределение.


В писмо от 26 септември 2016 г. до депутатите от Реформаторски блок Петър Славов и Мартин Горанов финансовият министър Владислав Горанов дава справка за активите на КТБ, която също сочи повече налични средства.


Само наличните по сметки на КТБ в други банки пари е имало 578 млн.лв. Отделно посочени са и 22 млн. лв.в ДЦК, които са бързо ликвиден инструмент. Над 85 млн.лв. са вземанията от други банки и т.н.

А товаозначава, че в периода 2015 – 2016 г. не е като да не е имало активи запопълване на несъстоятелността. Отделно са постъпленията от продажбата на „Авионамс“, купен от държавата. Какво се случва с тези пари не е ясно.


Разбира се, това е само първата сметка за разпределение, при това изготвена преди повече от две години – февруари 2017 г. Липсата на прозрачност в процеса на управление на несъстоятелността и станалите вече публично известни случаи на увреждане на интерса на кредиторите през сделки на занижени цени поставят сериозни въпроси дали чакащите пари от КТБ могат да се надяват на второ серизоно разпределяне.

Забележителна обаче е тоталната липса на интерес от държава, Фонд за гарантиране на влоговете и държавни предприятия-кредитори за това къде изчезват парите от КТБ. Пари, които иначе те трябва да получат.