А какво (да) правим с работещите на граждански договор

събота, март 28, 2020 , , , 0 Comments

Една от най-обсъжданите теми в последната седмица е това какви мерки предприема правителството на България за справяне с икономическите последствия от пандемията на коронавирус. Или по-точно какви мерки се прави, че предприема.

Вече коментирах части от плана „Държавата дава 4.5 млрд. лв.“. Освен от бизнес организациите плановете на правителството бяха критикувани от много самонаети лица, които липсват в мерките на държавата.

Сякаш на всички обаче се изплъзва една голяма група работещи. Това са работещите на граждански договор. Това са хора, които не са самонаети. Те са трудещи се, често в ежедневен режим на работа, но без трудово-правни отношения с работодател. 

Тези хора са абсолютно незащитени в кризата като сегашната и изключени от обхвата на каквито и да е спасителни планове. В нито един момент те не могат да се чувстват подкрепени от т. нар. защита на т. нар. социална система в България.

Защо?
    ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ако сте достигнали с четенето си дотук и искате да продължите, моля използвайте бутона за дарения. Независимата журналистика не е евтино занимание и изисква подкрепа. Благодаря Ви!

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Просто е. 

Гражданският договор може да прекъснат във всеки един момент от възложителя - можем спокойно да го наричаме и работодател - без да има каквито и да е бъдещи последици. Освен ако в договора изрично не е посочено друго. Или ако работник и работодател не се договорят за компенсационен механизъм. Като правило – в договорите рядко има подробно описани такива механизми. Всички е поставената на основата на доброто разбиране и взаимно уважение. 

Но работещите на граждански договор са изключени от защитата на т. нар. социална система – нямат право на обезщетение за безработица. Така, както нямат и право на болничен, въпреки че са здравно осигурявани, или пък нямат право на платен годишен отпуск. 

Темата с гражданските договори е дълга. Казано най-просто това е приет от държавата и работодателите механизъм, по който да пестят. Това е дългогодишна мръсна сделка. Работодателите пестят дребни суми от осигуровки, но получават и спокойствието да могат да приключат договор на работник без излишни трудности. Държавата пък получава освобождаването от тежестта да трябва да плаща обезщетения за безработен, ако наемникът в един момент остане без работа. 

Темата с гражданските договори беше счетена за приключена в онзи мил момент, когато осигурителният стаж беше приравнен на трудовия. Или с други думи – работиш на граждански договор, осигуряваш се за пенсия, трупаш стаж. Толкова. На държавата това й е достатъчно.
Крайно време е тази дребна игра с гражданските договори да приключи. Или те да получат пълно приравняване с трудовите, или просто да бъдат премахнати. Или пък да бъдат възможно само за хора с вече съществуващ трудов договор и да са валидни при втори ангажимент на наетия. 

Варианти много. Като за начало ще е добре да чуем Министерството на финансите какво правим с наетите на граждански договор сега и как те ще бъдат в групата на подпомаганите.  
Снимка: billygraham.org 

Всяко нещо струва нещо. Независимата журналистика изисква много време, усилия и средства. Ако искате да я подпомогнете, можете да дарите средства чрез PayPal.

0 коментара:

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)