Три месеца след „Даваме 4.5 млрд. лв. срещу коронавируса“. Какво и колко подкрепи държавата

„Държавата дава 4.5 млрд. лв. за борбата с коронавируса“.

Така звучеше заявката на премиера Бойко Борисов и министрите му, когато в началото на извънредното положение през март, анонсираха мерките на правителството за борба с икономическите последствия от коронавируса.

Повече от три месеца след заявката е време за бегла равносметка. Разбира се заявената цифра е обикновена фантасмагория, както вече доказах в свой текст. И все пак, държавата ангажира финансов ресурс – да видим как се е изхарчил той.

Най-голямото перо от близо 1 млрд. лв. държавата обяви, че е готова да отдели за поемане на 60% от брутната заплата на работещ в засегнатите сектори. Това е добилата популярност мярка „60/40“, при която през Националния осигурителен институт се изплаща част от заплатата и осигуровките на работещите в получилите одобрение работодатели.

Направените разплащани по тази мярка до момента са малко над 10% от заявката. По данни на социалния министър Деница Сачева до края на юни през НОИ са разплатени малко над 114 млн. лв. Официалните данни от НОИ показват малко под 100 млн. лв., но тъй като има забавяне в публикуването им, най-вероятно оповестената цифра от министъра е коректна.

Бръз преглед над данните показва, че в най-засегнатите месеци от кризата с коронавируса държавата е използвала минимална част от заделения бюджет. Анализ защо това е така управляващите не са предложили. Единствен резултат, който виждаме, е в омекотяване на изискванията към работодателите. Така например към 1 юли отпада изискването работодателите да са платили данъци или осигуровки за 2020 г., но трябва да са ги декларирали като дължими. Трябва да са платили и данъците си към 31 декември 2019 г.

Това олекотяване на изискванията е логично, но е странно защо трябваше да минат три месеца преди да се вземе решение за него. Проблемът с осигуровките беше сочен от работодателите още от първите дни на извънредното положение, тъй като при спряло предприятие е трудно те да бъдат плащани. А и да бъдат условие за държавна помощ по схемата „60/40“. В резултат много компании се отказаха да подават заявка за подпомагане или пък апликациите им не бяха одобрени.

Също толкова трагично е изпълнението и по друга мярка, този пък насочена към физическите лица. Това е мярката за безхливени кредити за засегнати физически лица, която се администрира през Българската банка за развитие и се изпълнява от търговските банки. През нея правителството обяви пакет от 200 млн. лв., с който да бъдат кредитирани загубили доходите си работещи и самонаети. По данни на ББР към 22 юни отпуснатите кредити са за близо 40 млн. лв. Тук „усвояването“ е по-добро, но отново е далеч от заявения обем. При това най-тежкият период от кризата би трябвало да се брои за преминат. И по тази мярка в движение бяха правени промени към олекотяване на изискванията. Но логичният въпрос е защо този по-лек режим не беше въведен още в началото, така че хората да имат реален достъп до ликвидност в най-тежките месеци при спрели доходи, растяща безработица и спад в предлагането на работа.

Неясни остават резултатите по друга рекламирана от управляващите мярка портфейлните гаранции за бизнес кредити от ББР през търговските банки. За нея в ББР бяха налети 500 млн. лв., а съмненията за тяхното използване доведе до отстраняването на главния изпълнителен директор на банката Стоян Мавродиев. До момента ББР не е представяла отчет по тази мярка.

Общият извод от данните е, че реално разходваният ресурс за подпомагане преодоляване на икономически ефекти от пандемията с коронавирус е много по-нисък от заявките. Това едва ли се дължи на по-ниски от очакваното нужди. Много по-вероятно е поставените критерии да са попречили на засегнатите да кандидатстват и да бъдат одобрени. Ефектът е, че управлението ще „спести“ пари, които ще може да използва за други по-важни според него цели.